Община Варна защитава наследството си – а Пловдив?

Два подобни казуса вълнуват Пловдив и Варна в последните седмици, свързани с опазването на културното наследство. Инвеститори посягат на две стари сгради – макар и по различен начин – и в двата града. Прави обаче впечатление коренно различното отношение на местните власти в двата града.

В Пловдив вече цял месец от старта на разрушаването на къщата на ъгъла на улица „Густав Вайганд“ и „Цар Иван Александър“ няма и думичка от местната власт, политици от управляващата коалиция или друга институция, свързана с ръководенето на града. Единствените реакции дойдоха от общинския съветник Борислав Инчев, задал от трибуната въпроси на предходното заседание на Общинския съвет, както и по-активната позиция на общинските съветници от „Продължаваме промяната – Демократична България“, които стигнаха до Министерство на културата и парламента, където вкараха казуса в активни дискусии на най-високо ниво.

Коментари от местната власт, обаче няма. Сякаш не се случва нищо за властта на Пловдив – просто поредното събаряне с помощта на удобния подпис, че сградата е опасна. Вече цял месец целия град вижда, че единствената опасност идва от прословутите „Медичи“, които са пратили работници без никакви обезопасителни средства, а камъните от „опасната“ сграда хвърчат навсякъде из квартала. Всичко това – след поставяне на заблуждаваща табела и няколко седмици работа без задължителна реална – няма реакция от институциите. Свързан инвеститор вече събори две улици и прекъсна комуникации в Капана – трябва ли някой да се претрепе, за да се намеси някой за куп съмнителни действия, дори да не се вълнуваме от културното наследство?

И на този фон: Какво се случва във Варна? Също толкова стара къща на около 100 години до „Севастопол“ бе „атакувана“ от друг инвеститор – с изсичане на множество дървета, изливане на тонове бетон в двора на сградата и унищожаване на оградата на въпросната постройка.

Макар и видимо посегателство към паметника, казусът дори не е толкова фрапантен, колкото в Пловдив – къщата не се разрушава, само нейната среда. Разлика има и в самия инвеститор – понякога плашещ елемент за местната власт: във Варна не става дума за варвари, дошли от село за пръв път в града. По непотвърдени от местната власт данни става дума за веригата ресторанти Хепи – международен бизнес с огромно влияние, особено в рамките на Варна и региона.

И на фона на всичко това местната варненска власт реагира: кметът Благомир Коцев се зае с казуса, а неговата администрация успя да се пребори и да достигне до данните, че разрушената ограда всъщност е културен паметник, както и, че излетият бетон трябва да бъде разрушен – което и вече се случва. Кметът на Варна ежедневно информира за действията си и за отношението си към ситуацията.

А властта в града – европейска столица на културата и кандидат за ЮНЕСКО Пловдив? Разбрахме, че сградата е със свален статут на културна ценност и е най-лесно общината да каже: няма какво да направим. Но… дори това не се е случило. Дори най-дребната стъпка щеше да е стъпка, някой да излезе и да каже: „Няма какво да направим сега, но ще се постараем това вече да не се повтаря, ще инициираме законови промени, ще спрем да издаваме Планове за безопасност за очевидно здрави сгради, ще проследим кой чиновник е издал този абсурден акт, че къщата е опасна, ще актуализираме максимално бързо списъка с културни ценности“ – или поне една частичка от това, което всеки културен човек в Пловдив очаква.

Очевидно не всичко е загубено. Има какво да се направи, ако има желание – и Варна го показва. Разбира се, заварената ситуация със закони, досегашни наредби, вече издадени разрешителни и прочее е даденост и вече стореното не може да се промени. Но би било хубаво да се види, че има желание за промени.